Сегашният успешен шеф на Daimler Дитер Цетче се е измъкнал на косъм от уволнение в прослувутата афера с „еленовия тест“, която разтърси Mercedes-Benz през 1997-а, става ясно от нови публикации по темата. Готовата за пазара А-класа бе обърната от шведски журналисти при стандартен тест за избягване на препятствие на скорост, който технически архаичният и десет пъти по-евтин Trabant преминал с лекота. Тогава комунизмът още бе жив спомен, сравнението роди саркастични заглавия по пресата и злобни подмятания от конкуренцията.

В тези години Цетче е отговарял за новите разработки и скандалът се е стоварвал директно върху неговата глава. Спасен е от тогавашния шеф на Mercedes Юрген Хюберт. „Дитер бе млад човек със семейство, а аз вече имах зад гърба си славна кариера“, разказва Хюберт днес пред Automotive News. Той поел цялата отговорност и подал оставка пред по-големия шеф Юрген Шремп. Оставката му не била приета, а кариерата на Цетче след това тръгна стремително нагоре, за да го изведе до най-високия кабинет. Между другото никой друг не би могъл да го защити. При тогавашните отношения на върха изисканият, аристократичен Хюберт е бил единственият човек във фирмата, способен да се противопостави и да влияе на бруталния Шремп.  „Хюберт печелеше парите, които после Шремп пилееше, затова и можеше да му казва „не“, е обяснението за този психологически феномен.

Всъщност това е бил най-шоковият кризисен мениджмънт в живота на Юрген Хюберт. „Бях в Токио когато научих за преобръщането на А-класата. веднага отмених всички ангажименти и взехме първия полет  към Германия. Още в самолета седнахме на пода на 747 да обсъждаме кризисна стратегия“,  си спомня днес той.  Конферентната зала в офиса на Mercedes станала втори  дом за екип  от 30 човека. Изяли толкова много пици по поръчка, че по-късно се родил термина   „Pizza-box management“.  И може да звучи странно, но в екипа не е имало и моментно повишаване на тон. „Имахме нещо като споразумение: на карта бе поставено бъдещето на бранда, караницата не може да доведе до нищо добро. Авторитетът на Mercedes в крайна сметка се крепи върху качеството и безопасността. Това бе и залогът“, обяснава бившият шеф.

 Изходът е вдъхновен и от личната почтеност на Юрген Хюберт. „Казахме цялата истина пред публиката“, спомня си той. После фирмата финансира спешна и  скъпа преработка на готовия модел, за да направи стандартна ESP, която се справя с проблема със страничната устойчивост. През ремонтна кампания преминават и всички продадени до момента коли.  И „дефектът се превръща в ефект“ - в резултата на кампанията ESP се развива и внедрява като стандартно оборудване за безопасност, общественото мнение е впечатлено от бързите действи, демонстрираната отговорност за своите продукти и авторитета на фирмата дори печели.  Аферата е възбудила огромен интерес. Всички гледат как ремонтираната А-класа преминава успешно всички тестове и необичайният малък и тумбест Mercedes набързо намира своите кленти – може би по-бързо, отколокото ако го нямаше скандала.

„Днес подобен скадал би имал много по-тежки последици", смята Юрген Хюберт и пояснява, че сегашните моментални комуникации биха раздули повече скандала и не биха дали възможност на фирмата да подготви реакциите си.  „Социалните мрежи вкарват много емоции в дискусиите, а те пречат на обективната инфорамия и намирането на решения на проблемите“, обосновава се Юрген Хюберт. Човекът, под чието ръководство Mercedes навлезе в нови сегменти, създаде Smart, успя да си поиграе на обединение с Chrysler, а „сребърните стрели“ доминираха във Формула 1.